Един разговор с Катя и Лефти от “Горчиво Сладко - Pasticceria Italiana”
Представяме ви Катя и Лефти, двете девойки зад “Горчиво Сладко ” – италианската “занаятчийска ” сладкарница, която няма самообладание да се превърне в “място на другарски срещи, радостни събития, в общество, където хората се усещат щастливи, изкушени, задоволени и обичани ”.
[[gallery]]
Кои са Катя и Лефти, тук и в този момент?
Катя: Естествена, непринудена, от време на време объркана и фрустрирана, постоянно забързана и закъсняла. Жонглирам с много неща по едно и също време и от време на време някои ми се изплъзват. За благополучие, когато това се случи, най-любимите хора са до мен, с цел да ме схванат и поддържат.
Лефти: Неспокоен дух, търсещ естетика в себе си, за себе си и към себе си...
От какво са направени?
Катя: Енергия, доста сила и придвижване. Лефти ме кръсти “торнадото ”, и аз с горделивост си нося името и се пробвам да не я отчайвам.
Лефти: От обич, самообладание и непримиримост
Има ли естетика и баланс в душата, времето, отдадено на работата и заниманията, се балансира. Вие по кое време разбрахте, че горчиво и сладко вършат търсената от вас композиция?
Лефти: Горчивото и сладкото са част от живота. И след всяка горчива хапка съм търсила все по настървено и уверено сладките такива... В бизнес проект – хубаво италианско кафе и достоверните сладки от Апенините са комбинацията, на която от ден на ден клиенти не могат да устоят.
Какво ви въодушеви, с цел да създадете “Горчиво Сладко ”?
Лефти: Ха-ха, вдъхновителката е Катя, аз съм единствено реализатор. Нека тя да отговори...
Катя: Отговарям на двата въпроса по едно и също време. “Горчиво-сладко ” e книга за живота от доктор Бърни Сийгъл и тя стартира ето по този начин:
“Животът е горчиво-сладък! Видях хубостта на горчивата наслада, усетих покоя, който тази хубост ни носи. Горчиво-сладко – изумен съм от усета на тези думи. В тях няма никакъв смисъл, само че изясняват нашия живот – неговите блага са и горчиви, и сладки! ”
След като я прочетох, взех решение, че горчиво-сладък не е единствено животът, а за какво не и едно бизнес начинание? Влюбена съм в Италия, и естествено начинанието трябваше да води натам. Както името припомня, единственият вероятен отговор за мен беше, и е “пастичерия италиана ”. Горчиво-сладки са нашите неща: като започнеш от кафето, амаретите, и стигнеш до апетитните пастичини, каноли, баба, торти, бинета и така нататък
За какво не ви остава време около сладкарницата?
Катя: Не ми остава време най-много за самата мен. Преди доста обичах да се разхождам напразно из София дружно с моя брачен партньор, в събота или неделя следобяд. Наскоро си говорихме че от дълго време не сме го правили. Липсва ми да разполагам с времето си и безусловно да го пропилявам както намеря за добре.
Лефти: Не ми остава време за пътувания и откривателства на нови и забавни места и култури. За приятелите ми, които виждам все по-рядко, само че слушам все по-често. За фамилията и племенниците, с които дори не успяхме да отидем на басейн това лято...
Но съм уверена, че има ли естетика и баланс в душата, времето, отдадено на работата и заниманията, се балансира. Понякога е ъгъл за занимания, различен път за работа. Важна е хармонията...
Отворен ли е българинът за нови усети?
Катя: Да, несъмнено мисля по този начин. А когато новите усети са направени качествено, нещата стават още по-лесно. Все отново италианската кухня е една от най-познатите и обичани по света.
Лефти: Българинът е отворен както за нови усети, по този начин и за качествени артикули. Покрай сладкарницата открих, че храната ни е все по-индустриална и все по- “химическа ”, и че сме изгубили чувството за същински качествени натурални артикули без консерванти, без оцветители, без подобрители. Доволна съм, че все по-често приказвам с клиенти, които търсят същинските качествени и достоверни усети.
Разкажете ни за магията на десерт, на чието прелъщение е мъчно да се устои?
Катя: Трудно е да се устои на десерта, изработен с доста обич и предпочитание. Няма друга магия – в любовта и желанието се крие всичко.
Лефти: Това е десертът, изработен с доста обич, мисъл и грижа за индивида, който ще го употребява. Стремим се да предлагаме такива десерти!
Какво ви движи?
Катя: Усмивките, настроението и признателността на клиентите.
Лефти: Стремежът да узнавам нещо ново всеки ден.
Българинът е отворен както за нови усети, по този начин и за качествени артикули. Но храната ни е все по-индустриална и все по- “химическа ”, изгубили сме чувството за същински качествени натурални артикули. Какво може да ви спре?
Катя: Злоядството, завистта, безхаберието, безотговорността, апатичността, с която се сблъсквам от време на време.
Лефти: Смъртта. Безпардонната наглост, интригите, безразличието, злобата и завистта. Все грозни думи...
Къде желаете да стигнете?
Катя: До колкото може повече сърца. Искам да радваме хората, да ги даряваме освен с вкусни и сладки неща, само че и с приятни страсти. За мен “Горчиво Сладко ” е повече от сладкарница, това е една занаятчийска сладкарница. Бих се радвала, в случай че тя се трансформира в място на другарски срещи, радостни събития, в общество, където хората се усещат щастливи, изкушени, задоволени и обичани.
Лефти: До от ден на ден клиенти и другари. Нямам упоритостта да ставам фабрикант... Бях там... Искам да останем “занаятчии ”, които оферират артикули, направени с обич и предпочитание да зарадваш клиента.
Според вас какво пропущаме, каква фалшификация или декорация можем да прибавим, с цел да подобрим още усета и визията на “Момичетата от града ”?
Катя: Аз мога да потъна във вашия уебсайт. Наистина доста ми подхожда и с часове (ако разполагам с времето си, което ни връща към един от предходните въпроси) бих могла да “прелиствам ” публикациите, мненията, забавните оценки и тематики, за които пишете. Този въпрос най-вече ме затруднява, тъй като не мога да отговоря на него: всичко във вашия уебсайт го усещам доста “мое ” – местенце, на което постоянно обичам да отивам, когато ми остава минутка време.
Лефти: Открих ви преди две години, до момента в който към момента бяхте блог, и от този момент не минава ден, без да хвърля взор какво сте ни предложили този път... Харесвам както стилните попадения, по този начин и ревюта на книги, филми или музика. Срещите с познати и непознати лица, “Топ 5 ”... С две думи - одобрявам ви доста! Развивайте се, само че не губете оня дух от началото!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ